Село Мало Малово е на сравнително близко разстояние от столицата София, което е 46 км. Най-големият град в близост до това населено място е Драгоман, който е само на два км дистанция. Западната част на България е мястото, където то е разположено и което е част от пътния участък Драгоман – Ломско шосе. Средната стойност на надморската височина е 834 метра, като самото селище датира още от времето на Средновековието. Латинската чешма е един от историческите обекти, пряко свързани със селото. Тя носи името си още от дните, когато по тези земи са минали кръстоносците. Освен това тук има и стар римски път, който е притежавал свързвачески функции. Всичко това обуславя историческия облик на селото, в което днес живеят сравнително малко на брой хора. Те едва ли са повече от сто и петдесет, и то ако се приемат за такива и регистрираните на постоянен адрес. Преди девет години преброяване установява, че селото има 70 жители.
Войнушки е статутът на Мало Малово в епохата на османското робство, като за период от време принадлежи към казата на Пирот. През 1576-та година името му се среща в един документ с данъчна тежест, но то е коренно различно от настоящето. Войнуците представляват хора, които се намират на служба в редиците на турската армия. В замяна на това се ползват с някои привилегии, а после и селото придобива малко повече свобода на фона на други населени места в страната. Едно от най-големите предимства на войнуците е, че ползват облекчения в областта на данъците. Тези пари впоследствие се използват за строежа на културни сгради, както и на църкви и манастири. Това няма как да не се отрази положително върху запазването на националното самосъзнание и християнската религия – много важен аспект предвид дълго продължаващото робство. Св. Николай Мирлийски е името на един от манастирите, известни в цялата драгоманска околия. Той възниква именно благодарение на спестените от данъци пари. През 16-ти век манастирът се сдобива с великолепни за времето си стенописи, веднага откроили го сред множество други църковни постройки. Ктиторите на манастира по всяка вероятност са войнуците, служещи в армията на султана.
През 1883-та година в Мало Малово се построява православен храм с името Света Троица. Намираща се в източната част на селото, около нея има борова гора. Там е и гробището, а покривът е бил във формата на цилиндър. Спойка с хоросан допълнително заздравява църковната постройка, при строежа на която е ползван местен варовик. Основно обаче камъкът е този, който прави църквата солидна и устойчива. От запад се намира църковният вход и е замислен и изпълнен като арка с вграден в нея кръст от камък. Животновъдството и отглеждането на животни се явяват основни поминъци за местното население в близкото и по-далечно минало. Даракът в селото е причина за това в годините преди девети септември 1944-та то да се намира под постоянен облик. Тогава на машините за вълна винаги се е гледало с добро око, а държавата впоследствие го национализира. Със своите природни дадености и културни забележителности, днес в селото не се използва докрай неговият потенциал.
